Голямото изкуство да разбираш човека до себе си е привилегия на четящите хора. Защото те са прочели много страници, срещнали са се там с много съдби, проучили са много нрави и са си дали сметка за това, че най-голямото богатство на хората е това, че не сме еднакви. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на „Алея на книгата“ в София тази вечер.

Над 140 издателства са част от изложението по продължението на булевард „Витоша“ и в парка пред Националния дворец на културата (НДК). „Алея на книгата“ ще продължи до 15 септември. също има щанд в рамките на изложението.

„За мен днес четящият човек е онзи човек, който е свободен, независим, който има свободата да чете и да разбира това, което чете. И тези хора, които четат и са свободни, те са възпитани хора – нещо, което напоследък много ни липсва, особено в политическата култура. Това са хора, които винаги могат да разберат другия, който стои до тях“, каза Йотова.

Според нея четящият човек не е безскрупулен, а е толерантен, защото е научил за много съдби и животи. „Този човек има друго светоусещане, друг начин, по който гледа на хората. Затова е добре да възпитаваме децата си да четат. Да четат, за да бъдат добри хора, да знаят коя е границата между доброто и злото, какви са измеренията на човешките качества“, отбеляза вицепрезидентът.

Илияна Йотова посочи, че качеството на българската книга е „много високо“ и „огромно“. „Книгата не е даденост. Тя има също своята еволюция, своя живот, своето бъдеще и разбира се – ще има резултат този, който следи тези тенденции“, каза тя.

Вицепрезидентът каза още, че благодарение на „Алея на книгата“ днес София е един космополитен град. „Космополитен, защото всяка една книжка, която се намира в тези прекрасни шатри, представя един различен, нов, специфичен свят. Затова днес можем да говорим за този глобален калейдоскоп от светове“, допълни Йотова.

„В моето детство си казвахме, че има прекалено много хора, които не са достатъчно умни и причината за това вероятно е липсата на информация. После измислиха интернет. Вече всеки има достъп до информация. Какво се промени обаче с умните хора? Оказа се, че не информацията ни прави умни, а знанието. Къде получаваме знанието – от книгите. А какво още ни дават книгите, освен знание? Дават ни въображение. И, всъщност, за мен въображението е дори по-ценното от подаръците на книгите“, каза служебният министър на културата Найден Тодоров. 

По думите му фактът, че в „Алея на книгата“ участват 140 издателства е светлина в тунела. „И това не е светлината на фара на идващия влак. Напротив. Това е надеждата за бъдещето“, посочи той.

Десислава Алексиева - председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, която организира „Алея на книгата“, обясни, че тази година за първи път ще се състои фестивал на нехудожествената литература – „Наука, изкуство и култура“. Смятаме, че този фестивал е изключително важен за нашата културна среда, защото ние имаме нужда да осмисляме това, в което живеем, отбеляза тя.

„Изключително ми е приятно да видя толкова много млади хора с деца, сами около книгите. Нещо, което аз си спомням, че не беше така в 90-те години – един мрачен период от моето юношество. И затова сега, когато видя пълен театър, когато видя 140 шатри с книги и хора, които спират, хващат книга и не странят от книжния носител, не гледат само в телефоните и възпитават това у децата си, аз съм оптимист за това какво следва за всички нас“, каза кметът на София Васил Терзиев.

Според председателя на Столичния общински съвет Цветомир Петров „Алея на книгата“ е празник, защото дава възможност на хората да погледнат в други светове. „В навечерието на първия учебен ден, 15 септември, искам да напомня на всички настоящи и бъдещи ученици, че четенето е пътят към развитието и знанието. Затова мили деца, четете повече! А на родителите искам да пожелая да намерят и те време за своите любими автори“, каза той.

Кметът на район „Триадица“ Димитър Божилов също участва в откриването на „Алея на книгата“. Той разказа, че е израснал във времена, в които хората са се редили на опашки за книги. Тези книги грижливо се прибираха в библиотеки, някои от тях даже се криеха, посочи той. „Хората наистина ценяха това, което четат, защото знаеха, че то може да преобърне живота им, да им даде светлина или пък да ги накара да се пренесат на друго място – това, което всички ние изпитваме като четящи хора“, допълни Божилов.

„Като носител на знание и култура, книгата има съществена роля в изграждането на общество, основано на ценности като свобода, демокрация и духовност. Затова е изключително важно такива инициативи да бъдат подкрепяни и насърчавани“, каза по време на събитието главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) доц. Милена Ангелова, която представи поздравителен адрес от името на Васил Велев, председател на Управителния съвет на асоциацията.